Ипотечните кредити са дългов инструмент, свързан с обезпечението на определен недвижим имот, при които кредитополучателят е длъжен да изплати предварително определен набор от плащания за даден времеви период. Ипотечните кредити се използват от физически лица и фирми, за да правят големи покупки на недвижими имоти, без да плащат цялата стойност на покупката предварително. През определен период от много години, кредитополучателят изплаща кредита, заедно с лихвите, докато той е в качеството си на законния собственик на имота. Ипотеките са известни също като „запазени права срещу собствеността“ или „вземания на база собственост.“ Ако кредитополучателят спира изплащането на ипотеката, банката може да конфискува имуществото му.
При жилищните ипотечни кредити, купувачът на жилище обещава неговата къща на банката. В случай на неспазване на споразумението от страна на кредитополучателя, банката може да изгони наемателите на дома и продаде къщата, като използва приходите от продажбата, за да изчисти ипотечен дълг.
Ипотечните кредити биват най-разнообразни. С ипотека с фиксиран лихвен процент, заемателят се задължава да плаща една и съща лихва за целия период на кредита. Нейната месечна главница и лихвата по плащане никога не се променя от първата ипотека на плащане до последно. Повечето ипотеки с фиксирана лихва са със срок на 15 или 30 години. Ако пазарните лихвени проценти се покачват, плащането на кредитополучателя не се променя. Ако пазарните лихвени проценти паднат значително, кредитополучателят може да бъде в състояние да се възползва от по-нисък процент, съпровеждащ рефинансиране на ипотеката. Ипотечните кредити с фиксиран лихвен процент се нарича още „традиционна“ ипотека.
В много юрисдикции се споменава, че е нормално, закупуванията на жилище да бъдат финансирани чрез ипотечен кредит. Малко хора имат достатъчно спестявания или ликвидни средства, за да им позволят да закупят имот с налични пари. В страни, където търсенето на притежаването на жилище е най-високо, са развили силни вътрешни пазари за ипотечни кредити.